Не на насилието!
Съвместна едйност с Център "Мария" - Горна Оряховица
https://drive.google.com/file/d/1RFb7exLuWCdv655FVvMDsk9rDFt9Nl-a/view?fbclid=IwAR17th2PGzNeequUle1Sqwi0FYNtmZOZWK5UasN6FML7pSThsJrCSKasFLw
Във връзка с днешния Световен ден за борба с насилието на деца припомняме това интервю с Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, по темата за телесното наказание на децата.
Да се прибягва да телесно наказание и да се крещи на детето е нещо, с което сме свикнали в България. В много европейски страни самата културална норма на възпитание изключва телесното наказание на детето.Посланието, което получава детето, върху което се упражнява телесно наказание, е, че винаги можеш да нарушиш границата на неприкосновеност на тялото на другия, особено когато той е по-слаб и беззащитен от теб.Системната употреба на телесно наказание води до чувство на унижение, което практиката показва, че не води до нищо добро. Най-честата реакция, която системното унижение предизвиква, е отмъщението.Шамарът може да бъде заменен с последователно въвеждане и поддържане на граници. Внимателната употреба на езика може да въвежда ясни граници и да гарантира правилата.Ако се постигне забрана на телесното наказание в българското законодателство, това означава, че като общество сме повярвали искрено, че детето заслужава не по-малко уважение от възрастния, че колкото и малко да е то, тялото му е лично и неприкосновено.Тогава децата ще се формират в духа на забрана на телесното наказание и когато станат родители за тях ще бъде напълно естествено да не го използват. от